МОМИЧЕТО, КОЕТО МОЖЕШЕ (ПОЧТИ) ВСИЧКО

Михаела не може да направи стол, но може доста неща с ръцете си.

„Всичко си върша сама. Като майка ми. Вече години наред в момента, в който блесне слънцето и се затопли, у дома във Велико Търново се започват основни ремонти. Една смешна ситуация – живеех още вкъщи. Събуждам се от звук на къртене на стена. Отварям вратата и виждам как майка ми в коридора абсолютно сама започва да сваля мазилката от стената, защото сънувала, че там имаме прекрасна ламперия. И аз дърводелствам от по-малки фини неща до по-големи. Развихрям си въображението и вкъщи си правя някакви неща за мен.

Мога да плета. Обичам да шия. Това пък ми е от баба ми. Тя ми подари шевна машина. Все се шегуваме, че ще изкарам един шивашки курс при нея. В моята професия ще ми е от полза – вместо да ползвам шивачка... Аз имам проблеми заради ръста.1,76. А пък нося малък размер дрехи.

Михаела знае, че майсторенето е от баща й. Той обичал да работи с дърво, да пирографира. Баща й.

БАЩА МИ В МЕН

„Адски малко го познавам. Ние сме се виждали 2, максимум 3 пъти. Родителите ми са се разделили, когато съм била на 2 години. И нямам никакъв съзнателен спомен от общия ни живот. Едната среща беше, когато тръгнах да пътувам извън България за фестивали и понеже бях малолетна, той трябваше да подпише, че разрешава издаването на задграничен паспорт. Срещите ни са били свързани с нещо много конкретно, дори не сме имали възможност да си говорим.

Странно е, защото знаеш, че с този човек споделяте кръв, но пък той не е част от живота ти и нямаш усещането, че значи нещо повече за теб от всеки друг, когото виждаш за първи път. Такова любопитно ти е, защото хората казват „кръвта вода не става“, но аз не усетих трепет, че виждам баща си. Не ми е липсвал, за да си кажа – ето, най-сетне. Майка ми ми е казвала, че имам някои жестове и мимики като него. И чисто визуално много си приличаме.

За всичко, което ми е било любопитно за него, смело съм питала майка ми и тя ми е отговаряла по такъв начин, че не съм имала нужда да се обърна към него. Сега оценявам, че когато съм я питала за баща ми, разказите за него са били без никаква емоционална оценка от типа беше прекрасен човек, или обратното – за нищо не ставаше. Предоставяла ми е факти, по които съм можела да преценя що за човек е. Според мен това показва високо ниво на емоционална интелигентност. Защото предполагам, че след като са се разделили, не е станало по най-приятелския начин.“

Питам я при този семеен опит самата тя иска ли да има брак някой ден.

„Фактически не ми е важно. Морално – да знам, че съм готова да споделя и посветя живота си на някого, пред Бог и пред нас – да. Със сигурност мечтая за семейство, но не държа преди това да е имало огромна бяла сватба с красива рокля. Толкова са ми по-важни обичането, емоционалното спокойствие, онзи тип вричане, което не изисква думи. Ако аз изрека „обичам те“ или „брак“, ще вложа в тази дума опита, който имам до този момент. А човекът отсреща може да влага съвсем различен опит. Ти си казал това, което имаш предвид, той го е чул, но някак си не говорите за едно и също нещо.”

ГРАФА И ДРУГИ РОДНИНИ

Михаела нарича „Монте мюзик“ моето музикално семейство. Често изразява благодарността и привързаността си към колегите си. Тази нейна особеност беше шаржирана от Криско, когато той трябваше да я имитира в шоуто „Като две капки вода“. Понася ли иронията?

„И да, и не. Аз съм много честолюбива. Като повечето хора, струва ми се. Към иронията нямам нищо против, но към сарказма, гротеската...Гледах малко това предаване, но видях, че Кристиян се отнася много сериозно към всяка една от задачите си. Той не е певец и единственият начин, по който можеше да подходи професионално, за да бъде интересно, беше чрез ирония и сарказъм.

Кристиян прекали само с многото повторения, включително и на арабеските в танца.“

Графа ли ви възпитава да сте позитивни?

Не, той такива ни събира. Учи на неща, свързани с това да си пич, да си готин човек в работата си. Да не си позволяваш да разполагаш с времето на другите, да си вършиш работата по най-добрия начин, да си максимално коректен и точен. Балансът не е в това да си кажеш„аз съм много красив, супер интелигентен, прочел съм всички книги, най-добрият съм в професията си“. А в това да приемеш недостатъците си. В това съм супер, в това съм много зле, ама кво да правим. Това съм си аз. Научаваме се как да менажираме ситуациите, в които трябва да се справяме със слабите си места, и градим яко върху това, което ни е важно и добро. И си щастлив. И толкова. Без да мрънкаш.“

И Михаела не мрънка. Усмихва се с насълзени от светлината очи срещу залязващото слънце на плажа, на който от няколко часа я снимаме, облизва червилото си и казва – ммм, колко е вкусно.