„Алкохолните маратони на майка ми (бивш модел), нейната преднамерена жестокост и яростната й лудост бяха отровата на детството ми“, пише Мелън в мемоарите си. И още: „Враждебността на майка ми рядко ескалираше в насилие. По-скоро упражняваше психически натиск и й доставяше удоволствие да ме наранява. Бях глупава. Бях мързелива. Бях грозна. Бях хипохондричка.“ Баща й обаче е предприемач с изключителен дух. Точно той й дава 100 000 британски лири, за да започне бизнес с обувки през 1996 г., след като е уволнена от модната библия. Той е председател на борда на новата компания и до смъртта си през 2004-та й осигурява контакти с най-големите магазини в Америка, с влиятелни хора и инвеститори, съветва я, подкрепя я и й проправя пътя към успеха. Маркетингът, бляскавият имидж и контактите със звезди, стилисти, журналисти, както и рекламните визии и дизайнът на обувките са отговорност на Тамара Мелън.

Захващайки се с бизнес, Мелън се насочва към един прочут обущар от малайзийски произход – Джими Чу, с когото работи във Vogue. Разбира се, преди това минава през клиника за зависимости. Кокаинът обаче винаги остава спасителен пояс в турбулентния й живот. Защо Джими Чу? Защото неговите клиентки са като Тамара – богати, умни, но незнаещи какво да правят с живота си.

Началото на империята Jimmy Choо обаче е повече от унизително. Джими Чу, неговата племенница Сандра, дясната му ръка, и Тамара заминават за Ню Йорк, за да покажат мостри от обувките си на шоуто на модна асоциация. Тамара и Сандра спят в една стая в доста евтин хотел. Но двамата азиатци не могат да направят мострите така, както Тамара ги иска – съвършени. И тя е принудена да се черви и да показва на потенциалните купувачи скици. Затова пък на митницата намират в чантата на Джими Чу ролки тоалетна хартия, сапуни и предмети от хотела, които той, „бедният“ обущар, е откраднал. Всъщност той ще си остане винаги обущар, а не дизайнер, произнася в книгата своята присъда Тамара Мелън. Племенницата на Джими Чу Сандра, която превръща дизайна в конкретни модели, е творчески директор на новата компания. Тя остава такава и след като Тамара напуска компанията, забивайки нож в гърба на жената, която я е измъкнала от мизерията на обущарското ателие (според авторката).

В обществото на анонимните наркозависими, което продължава да посещава успоредно с бизнес пътуванията, Тамара среща бъдещия си мъж – милионера Матю Мелън, наследник на богата банкерска фамилия. Чаровен ексцентрик, за жалост страдащ от биполярно разстройство, той изчезва с дни и поема свръхдози кокаин. Тамара прави грешката да смята, че щом тя се е откачила от наркотиците, може да го направи и той. След пищна сватба за няколкостотин хиляди лири през 2000 г., снимана от британския Vogue, и меден месец на остров Бали, от който Матю внезапно изчезва, започва турбулентен брак, завършил с развод. Момиченцето им Араминта (името означава колекционер на мисли) остава с майка си и пътува навсякъде с нея.

Преди няколко години Мелън осъди бившия си мъж за компютърно хакерство – обвини го, че е проникнал в компютрите, за да шпионира бизнеса й. Някои от твърденията й се доказаха. Самият Матю, състезавайки се с жена си, основа компания за обувки, която съществува и днес и успява да продава обувки на звезди като Харисън Форд.