Правите ли баница с късмети?

Винаги. Аз ги надписвам с Калоян. Една година, Калоян беше още бебе, бях измислила изрезки от вестници – думички. Вече ми е минал периодът, в който да измислям много забавни неща – здраве...

... нова работа?

Не, благодаря! Повечето пожелания, усещам се, са свързани с Калоян. Аз съм майка класик, на принципа – когато детето е добре, и аз съм добре. Това ни е най-големият проблем на родителите – че не се грижим за себе си. А всъщност като се погрижиш за себе си, ще отразиш това щастие в детето си. Нали това е най-важното?!

Просто да сме заедно. Калоян е на осем години, във втори клас. Любимият ми момент е, когато го вземем вечер от училище, да си говорим. Всъщност най-малко си говорим – с децата си, с мъжете си, с приятелите си, приятелките си, колегите си извън по работа. Аз имам грях, че толкова малко общувам с близките си хора заради вечното заета съм, заета съм, бързам, бързам. Калоян е в период, в който задава философски въпроси – защо има смърт, защо всички рано или късно умират. Една вечер си говорехме за това. Не знаех как да му отговоря. Обясних: Представи си, ако хората и животните не умираха, щяхме да пренаселим планетата. Тя отдавна да се е саморазрушила. 10 минути по-късно той ме извика да го гушна, преди да заспи. И както сме се гушнали, ми казва: Аз намерих отговора. Не сме вечни, защото животът е много хубав и можем да оценим колко е хубав, като знаем, че има край. Защото ако сме вечни, няма да мога да оценя това, че си дошла да ме гушнеш.

Е, не научих ли аз от детето си ценен урок само защото съм намерила време да си поговоря с него един час? Безценно е. Ето това осъзнах в последните месеци и година – трябва да си дадеш сърцето, да чуеш сърцето на човека отсреща. Независимо кой е той да си говориш с него и да го гледаш в очите.

Кой е най-хубавият подарък, който си получавала? Какъв подарък би искала да получиш сега?

Ако искам нещо и мога да си го позволя, отивам да си го купя сама. Не чакам някой да се сети да ми го подари. Най-любимо ми е, когато мъжът ми ме изненада без повод. На Нова година си разменяме подаръци, но символично заради Калоян.
Тази година се изпуснах, направих грубата грешка... той ми беше казал, че знае, че дядо Коледа не е истински. Но май ми го е казал, за да го уверя в обратното. А аз много рязко заявих – ми да, прав си. И той остана шокиран. А аз си спомних моя шок. Била съм на същата възраст, когато мама Пепа – баба ми, Бог да я прости, издаде – тази година кой ще е дядо Мраз. Тогава един съсед идваше облечен в кожух и с памук по лицето. Местният дядо Мраз. И за мен беше истински. Беше шок, като разбрах, че не е! А като ме питаш за най-хубавите подаръци – най-хубави са тези, които Калоян и Васил са ми направили буквално с ръцете си. Ние обичаме да си правим разни неща.

Аз си почивам, като си декорирам вкъщи – цветенца, масички, някакви малки неща. С Васил си направихме две масички от стари колелета от каруца. Намери ги негов приятел в едно село. Основно ги направи Васил – взе кръгли стъкла, направи крачета от дърво, което намерихме в двора. С Калоян ги боядисаха. Стана много рустиково, много италианско. С такива неща мога да се занимавам часове, да мислим, да спорим с Калоян или с Васил защо например този цвят. Пролетта и лятото си изкарах в декориране на различни места вкъщи с щайги. Ходех, купувах си ги, Васил ми ги сглобяваше с винтоверт. И аз ги бодисвах в най-различни цветове и ги декорирах. Правех ги на рафтове. Целият ни двор е в такива щайги. Библиотеката в стаята на Калоян е от щайги. С това си почивам. И си казвам – един ден, като реша да изляза от матрицата, в която съм се вкарала и от която завися и не мога без нея, ще се занимавам с вътрешен дизайн. Нямам образование, но за всичко, което съм направила до момента, мисля, че съм уцелила. Поне моето усещане е такова. Другото, което обичам, е да чета. Така се зареждам – със спане, четене, спане, четене.

По колко часа спиш?

Ако успея шест часа на денонощие, се чувствам добре. Понякога товане става. Преди да стана майка, си лягах, когато си поискам – в осем например с книжка в ръка, за да мога да се наспя. Сега не можеш да накараш едно осемгодишно дете да си легне в осем, без значение дали ще е лято или зима. Ако спя 4-5 часа, усещам, че накрая на деня не съм адекватна. Към четири следобед има някакъв пик, в който не мога да мръдна, не мога да поместя мозъчна клетка, камо ли да произведа някаква мисъл.