Какви книги има в библиотеката ти?

Почти всичко на Харуки Мураками. Когато се появи в България, аз му се насладих – вече станаха 10-ина години. Даже ми дойде малко в повече. И сега съм се върнала отново към него с последните му неща, които излязоха... Като приключа последния роман на Мураками – „1Q84“, който е с препратка към Оруел, ще продължа да чета Юнас Юнасон, когото открих в последните година-две. Имам три негови романа, както и всичко на Айн Ранд, руска класика, много Достоевски, американска класика, почти всичко на Стайнбек, любимите ми от тийнейджърските години „Параграф 22“ и „Пътеводителят на галактическия стопаджия“. Наскоро реших да си запълвам празнините от американска класическа литература и започнах да чета Рей Бредбъри. Доста е потискащо. Не бях чела „Смъртта е занимание самотно“.

Каква музика харесваш?

Когато пътувахме през лятото, обикновено с колата на мъжа ми, слушаме Pink Floyd. Казах му – ние се връщаме към младостта си, това не е добре. И Калоян се запали. Иначе вкъщи в последните три-четири години си почивам с класическа музика. Не знам дали защото остарявам. Или защото ставам кротка. Усетих, че се изморявам от шума на рокмузиката... Тръгнала съм леко с Dire Straits, Pink Floyd, Майкъл Джексън. После съм минала дет метъл, глем рок и много дълго време се задържах там, Guns and Roses, Cinderella, Xtreme и т.н. На около 35 години открих класическата музика. Започнах да си купувам дискове. В колата ми звучи Classic FM. Чак и детето заразих с това. Има си любимо парче от „Лешникотрошачката“. Много си почивам с този вид музика, изключвам и ми харесва.

Какво се случва след палачинките на 1-ви януари?

Излизаме на двора. Идват ми на гости брат ми, жена му и детето му. И си говорим. Васил ще сготви нещо, защото е Васильовден, най-вероятно нещо с месо. Денят да си върви равно, без пикове, за мен е идеалното – да няма нищо, което да ме изкара от това равновесие – ако ще говорим за идеалния първи ден от годината. Да е тихо, да не се обаждат много хора, да се случват бавно нещата... Да няма тежки организации. И да няма много събития. Нали ме разбираш какво означава събитие. Събитията да са общуването помежду ни, защото се оказва, че общуването между хората е събитие. Събитие е, когато хората се гледат в очите. Даже като не си говорят, пак е хубаво. Просто да са заедно.

Филми гледате ли? Какви харесваш?

Васил много често води Калоян на кино. Понякога ходим тримата. А на мен напоследък често ми се иска да гледам леки хубави комедийки с Робърт де Ниро, като „Запознай се с нашите“. Такива, за които след половин час си забравил, но си разпуснал и си се насладил на добри актьори, добър сюжет, добра режисура, без особени претенции. И са те изкарали от твоята реалност, вкарали са те в някакъв друг свят, забавлявал си се и по-спокойно си се върнал в твоя.

Виждаш ли се с приятелки около празниците?

Да, с трите ми приятелки – Дарина (Сарелска), Мира (Бенатова), Деси (Стоянова) – се виждаме, разменяме подаръци. Мира ни организира около Нова година – или на 1-ви вечерта, или на 2-ри. Но винаги е направила баница с късмети и си разменяме някакви дребни подаръчета.

С Виктор чувате ли се извънработно?

О, да. Когато сме в отпуска, категорично и негласно не си звъним, но е имало и дни, в които и аз, и той сме си позволявали да се чуем, когато някой от двамата има проблем и иска да го сподели. Виктор ми е един от най-добрите приятели. Мога да му се доверя на 100%. Толкова години сме заедно, той ми е помагал в тежки изпитания. Бил е плътно зад мен. Мога да разчитам на него и толкова много му благодаря! Защото всеки почва от време на време да залита и да се клатушка и да не може да стои прав. И когато има кой да го хване здраво и да му каже „Всичко е наред! Тук съм!“, е много хубаво. Аз съм си го пожелала като партньор, без да съм предполагала, че ще ми стане и приятел. Много ми е близък Виктор и ми е много важен.

Виждате ли се извън ефир?

Да, през седмицата често, като свършат ефирът и планьорката и преди да се разпръснем, за да се „вкопаем“ в подготвяне на предаването от вкъщи с телефони, вайбъри, компютри, особено през лятото, го каня: „Искаш ли да дойдеш при мен да изпиеш едно кафе.“ Идва за час, говорим си. Някой път идва и Дара, ако не е на училище. Тя е много красиво момиче.

Какво си пожелаваш за 2017 г.?

Хубаво е да си взема поуките от 2016 г. Всички неприятности, които съм имала тази година, са ми свързани с това, че не общувам с близки и не толкова близки хора. Спрели сме да общуваме. Всички недоразумения, проблеми, които човек има, са свързани с това, че не общува. Не общуваме, не се гледаме, не се пипаме, не се прегръщаме, не се докосваме. Мечтая си да се поправя. Наистина! От сърце. Мечтая си да сме здрави. Истински си пожелавам да умея да се наслаждавам на даровете, които имам, на Калоян, Васил, приятелите ми, на многото хубави мигове. На постигнатото. Да имам нагласата да се радвам и да ги виждам тези неща, да ги чувствам. Често ми липсва изпитването на истинска радост. Автентична, детска. Понякога ми липсва физически. Една реплика на Калоян може да ме зарадва и да се смея. Може да ме зарадва един жест от приятел. Например тази сутрин ми звъни една приятелка и казва: „Много искам да те видя.“ Питам я случило ли се е нещо? Тя казва – не, искам да те видя и да пия кафе с теб. Зарадвах й се колко хубаво всъщност е, че искаш да ме видиш просто ей така.